"Нарцистичният тип иска да му захранваш егото с непрестанното си внимание и грижа. Намира така елегантни начини да те обиди; търпиш, търпиш, докато накрая не спреш да даваш." С.С. (цитат по спомен)

В редките ни през последните 4 дни съобщения разбирам, че тя страда, а аз съм щастлива. Ще възстановим баланса, обещавам ѝ. По много неща си приличаме, все повече се убеждавам.

Хубаво е да виждаш градове за пореден път. Ориентираш се бързо, знаеш какво да очакваш от местните, както и къде са капаните. Просто ходиш и се наслаждаваш на самотността си. Напомням си следващия път да пратя картички - струва ми се ужасно романтично, а и се улавях как си нареждам на ум: "Мила Б., на това място се изплесках със сладолед, но дори не го позабърсах. Човекоцентрично ми е и съм добре!" или "Мила С., жълтото преобладава като въглехидрат. Пращам ти тая картичка, написана с с радост и доволство, за да те напече и теб." или "Мила Е., не стигнах до рибата. По пътя ме пресрещнаха един колосален сандвич със свинско и водна чаша с кисело вино. Беше разкошно. Картичката е от тук някъде. Танти аугури!".

Та... балансът. Тук е, лежи до мен с 37.9 и не ме изпуска от очи. Казва "обичам те" и едно е сигурно - винаги, абсолютно винаги, трябва да избираме момчетата, които ни обичат.