всеки ден пиша по малко от книгата,
която някой ден ще излезе червена
(хоругва без нищо на нея)
или бяла
(като стих без рими)
виждам
корицата
името си по тясното гръбче
художника, който е пръснал
днк-то си напосоки в страниците
страниците могат да порежат
шрифтът е въздух
хартията - обемна
по средата на тялото едно момиче пораства
