"Не може всичко, как. Не може да имаш това, което искаш. Нали имаш череши, боровинки, грозде." (Албена)

Ами ако смокинята е била моят разговор с Господ?

Струва си да си дръпна сега от цигарата. С последните глътки совиньон и мисли за разрязани плодове. Така и така не мога да избера кой филм да гледам, а от две седмици насам нещо в мен ужасно ми пречи да посегна към филмите... Книгата ми и тя не върви. Единствено музиката ме събира и изпраща. 

Струва си да си кажа, че днес осъзнах нещо много приятно, от което вървях по-лека към срещата със С. Няма нужда да се тръшкам, че нямам ясна кариерна пътечка и че няма да върша с отдаденост едно и също нещо до края на дните си. Може би трябва да опитвам различни неща и да допринасям в различни сфери. Може би е по-важно да се чувствам уверена и любопитна в работата си, както сега, и това ще бъда по-полезна. Като стигнах в кафенето, ѝго съобщих тържествено, като че ли някой ми беше спуснал информацията свише.

С благодарност към черешите и боровинките, и гроздето.