Погрешно се смята, че животът ми е като в инстаграма ми. Че бракът ми е идеален, че животът ми тече по минималната линия на съпротивлението, че всеки ден съм ведра и приятна и хората много ме харесват.
Никой не очаква, че ще публикувам снимки за грозната страна на нещата, нали?
Ще ви кажа какво знам за себе си. Мъжът ми напоследък трудно ме търпи и все по-често усилва басите в моя посока. Защото контролирам реда в дома си и промяната на реда дома ми ме разстройва. Друг път е защото искам да го видя облечен по определен начин, а той се съпротивлява с естествената невъзмутимост на дете. Не ме понася също, защото водя тежки разговори, когато най-много му се спи и трябва да внимава в мен. И защото идеите ни за родителството понякога рязко си противоречат и това ме влудява до краен предел, ставам зла и викам. Има много причини, заради които мъжът ми с радост би избягал от мен.
Не съм и майка за подражание. Прекалено отдадена съм на себе си и не мога да играя. Детето ми е страхотно само поради собствени заслуги.
И като сестра и приятелка мога да мина за дистанцирана. Може да ме няма със седмици. Няма ме със седмици. Не казвам обичам те.
Като дъщеря пък ставам все по-неблагодарна. В момента точно съм във фаза на втори пубертет в отношенията с родителите. Раздразнителна, лаконична, нетърпелива.
Непораснала.
Взискателна.
Чуплива.
