Моят Син Оранжев става на 4 след два дни. Уханието му все още е като от онези първи дни. Или просто паметта ми така е избрала да ухае детето ми.
Скоро четох дневниците си отпреди близо 20 години. На едно място си пожелавам да имам син, а години след това съм си пожелала да прилича на баща си. Така и дойде - пожелан, с русото си име, очите като космоси, необикновеното си крачене към обикновените житейски работи.
Посрещам и своя четвърти рожден ден като майка и все по-щастливото обитаване на тази дума. Смело мога да се похваля, че се спрях навреме от това да искам от детето си свръхпостижения и екстравагантна уникалност. Започнах да му се радвам по ненапрягащ и неизискващ начин, вече се шегуваме, разговаряме и даваме думи на чувствата си. Това е едно от най-красивите неща на родителството - обменът на детство и опит между малкия и големия човек.
Годината може и да е била много тежка за мен в личен план, но майчинството омекотяваше всяко падане. Започнах нетърпеливо да се връщам при сина си, да искам да прекарвам време с него, защото по-рано исках да си почивам от него. Връзката ни укрепна и сега не изпитвам вина, когато му казвам "дай ми малко време сама, миличък". Изобщо, нещата са страхотни на точно тази наша възраст като семейство.
Мило мое момче, ти си отвъд всички думи. Бъди здрав и силен! Обичам те колкото цялото небе, честит рожден ден!