тук ще чопна цензурата по коремчето:
за брака и за верността,
за страха от родителите,
за необяснимата лоялност,
за комплексите,
за неосъществените копнежи,
сексуални фантазии,
фантазии изобщо,
за еманципацията - също.
колкото по-гласно ги назовавам,
толкова по-добре заживявам с тях.
не се боя от тези неща.
опознавам ги, докато си пия кафето
и едва ли много ще ги променя.
да ги заобичам - още по-малко.
просто ги легитимирам като
ето това тук е моята ръка
това са краката ми,
това е сърцето,
а това пък - главата ми.