Че се чувствам силна, само когато съм проникната от мъж. Че иначе не се виждам. Че не знам какво е да съм сама по себе си и ме е страх от това, което коренно отвътре съм, защото ми е неизвестното.
Неизвестното гнети.
Че имам нереалистични очаквания от хората, ерго - от себе си.
Че не мога да променя Валери и не бива, защото би станал мъж, когото няма да мога да понасям. Мъж, който ще ме наранява.
Че трябва да щадя Самуил от радикалната си обич. Че Самуил не ми е продължение, той е друг човек, не аз. Че Самуил е наш син, не мой, че не ми принадлежи.
Че неслучайно матката ми е празна.
Че ако пишещ човек наистина не харесва текстовете си, не би ги публикувал. Че всъщност харесвам текстовете си.
Че съм жена, която може би никога няма да работи нещо, в което гори.
Че съм суетна, изискваща внимание и пълна с противоречия, които не съм разрешила.
