nip-tuck

Докторката всеки път ме бърка с друга пациентка. Усмихва се на някоя друга, с която много си приличаме. После, като се разкрача пред нея, разпознава разполовената ми татуировка и изохква "Ах, да, разбира се, как пък не можах да я зашия по-добре...".
Има смисъл татуировката ми да е толкова грозна. От това място излезе детето ми. Пък и кой ще отрече способността на миналото да напомня за себе си.
За безумно лудата младост.
За пълното потапяне в тъмни деяния, от които неизбежно чувствах физическа болка, но след това и илюзорна удовлетвореност.
За лъжите, които закърпвах някак.
Татуировките ми бяха единственият ми ясен глас. Така (си) казвах нещо. Ето ме. Виж как нося на болка. Виж как добре се справям с потулването на срама. Бях много изобретателна в прикриването на следите на срама. Кроткото сладководно лице много помага. Но не можех да не си оставя белези - всичко, което нарисуваха по тялото ми, беше сигнал, че там е живяно. Някои бяха повторени.