Минава 23 ч., разглеждам ИГ профила на Азиа Ардженто и се дивя на толкова смелост. Известното ѝ гадже, мой астрален събрат, ѝ пише мили коментари под повечето снимки, но не лигаво мили, а просто "Гордея се с теб. Ти си най-силната и най-интересната жена, която познавам", по такъв начин мили.
Мили Антъни, не бих искала да имам нужда мъж да ми казва подобни неща, но, факт, искам мъжът да ми казва "Ти си най-силната и най-интересна жена, която познавам". Друг е въпросът, че мъж, който се изживява като герой, не е способен на такива думи, но това е наистина ДРУГ въпрос.
За добро или лошо, никога не получавам точно това, което си представям, но се утешавам с мисълта, че получавам това, което ми е нужно в момента. Може би отсъствието на мъжката фигура, като пиедестал, на който да стъпя, е съвсем резонно. Да, падам си по PDA's, но възторгът на любимия няма как да съществува без моя собствен възторг от мен самата.
По-скоро харесвам живота си. От една година се опитвам да разбера защо е такъв и какво мога да поправя. Усещам индивидуалността си все по-ясно, все по-комфортно ми е с мен, разбирам недостатъците си и по-рядко се самобичувам. Случва се, разбира се. Толкова пъти преди съм вярвала, че ей го, това е, от тук нататък няма да се променя. Ами не. Толкова пъти още ще се променям.