Желанията ни са стрели, насочени към нас.
Упорстват сенките на хора, които са ни наранили, защото сме им се възхищавали. Следователно възхищението е завист, облечена като безсилие.
Учим се да мълчим там, където най-много ни боли, за да можем да опишем раната. Да я изобразим както можем. Така ще се оттеглим от нея.