неща, които съм чувала за цезаровото сечение:
това не е истинско раждане
страх я е да роди
лигави се
не носи на болка
предпочита да си плати и някой друг да свърши работата вместо нея
ами тя нищо не направи, само си лежа
бил ѝ тесен тазът, глупости
докторът само иска по-бързо да приключи
бебета, родени чрез секцио, не се научават да се борят в живота
Слава богу, успях да се освободя от срама си, че синът ми се е появил оперативно. Не просто се освободих, а се гордея, защото е здрав и силен, а аз се възстанових много бързо.
Да, боли зверски и дълго.
Да, облекчена съм, че половият ми орган не е бил разкъсан.
Да, тазът ми е тесен. Като на милиони жени по света, които нямат късмета да им бъде помогнато като на мен, за някои това е фатално.
Да, страхувах се като всяка жена, която ражда. Не от болката. Това е вселенски страх, който няма общо с болката.
Да, след секцио е много по-трудно да накараш бебето си да засуче, да се изправиш, да проходиш, да се смееш, да спортуваш.
Да, след операция носиш белег, в началото плътен и отвратителен, после - фин и почти красив (стига да не пресича татуировката ти по средата). Но белег, който показва, че там се е случило чудо.
Започнах да преосмислям съдбата на моето раждане. Вече пропускам покрай себе си всякакви коментари за това какво е можело да бъде. Тогава се случиха много неща, за които вече съм си простила, и се чувствам наравно жена и майка с другите.
