бавният, неизмерим труд
ме поглъща
излизам от къщи в треска, бързам през дворчето
на детската градина, където оставям сина си
ще ме вземеш днесутре, казва той
ще те взема довечера, поправям
обичам те и приятен ден са нещата,
които обменяме, докато се целуваме по устата
и после всеки поема към своето днесутре
той - в нелепите си кроксове
аз - в обувките с тракащи токове
листата поемат от чаткането
стомахът ми стърже
не знам как съм се издокарала днес,
но казват, че съм красива
машинално благодаря, поизпотявам се
работя, грижа се за дома си, мускулите си
и ума си
това дребно вглеждане в дните
ми е толкова противно
баналното повтаряне на екзистенца
но денят е мой и го живея.
