Странно главоболие почуква в главата ми. Дали не е от Павич и всичките му коси, трапчинки, мустаци, нахуйници, пръстени и чайове от коприва с мед? Или може би от пренавиването последните дни, сгрешените джинджифилови сладки (как можеш да сбъркаш сладки?) и бесовете, които упорито ме яздят, когато знам, че трябва да се събирам с хора.

Тази сутрин се събудих в 05:50. Главоболието удряше, синусите ми пулсираха необичайно силно. Почетох пак от Транстрьомер, защото в поезията му винаги е здрач, лъха на море, гора, времето става лабиринт. Ставаше дума за исландския ураган, който Търнър би рисувал привързан за статива си. Учудващо е как добре се слегнах с този швед.

А вътрешно ме е обгърнало топло спокойствие. Глад, който прилича на болка, както пише Павич, но такъв, който ти е необходим, за да се движиш.