Превеждам едно стихотворение от седмици. Силвия Плат. В същия черен тефтер, в който изливах най-тежките си емоции преди малко повече от година. Носи ми успокоение да знам, че две доротеи се събират на едно и също място и една не пречи на другата (тежката е прищипана с кламер, за да не съска).
Пораствам.
Би ми се искало да мога да пиша за мъжа си и за децата си, но не мога. Това е далеч отвъд думите. И сякаш няма нужда