Мило дете във корема ми,
мечтала съм да бъда дублажна актриса,
а днес пуснах сълза на този звуков облак,
от който се сетих, че мечтите никога не заспиват.
Не бе приспана и мечтата ми да бъда преводач.
Преводач не съм, но превеждам.
От две седмици превеждам едно Стихотворение
на Силвия Плат.
Та за мечтата казвам. Ти си мечта.
И се радвам, че мечтата ме рита
и че ще бъда майка на две момчета.
Никога не съм мечтала да имам синове. Син може би,
но двама?
Един ден ще ти разкажа колко плаках на 28 февруари,
когато ми казаха, че си момче. Мислех, че това е краят ми.
Какъв ти край. Ти така съвършено ме връщаш в генезиса.
Световния и моя личен. В урока и първопричината.
Избрал си ме да бъда твоя първи дом. Твой саундтрак.
Ти знаеш по-добре от мен защо. Ти знаеш колко е часът
в най-дълбокото ми розово. Ти, руса капка днк.
