болят те склерите от недовиждане
от взиране в дълбокото небе на самотата
в нейния исов тон
в шлейфа ѝ, който дълго се влачи

това ли беше отредено?
попита навътре в главата си
враждебен глас ти отвърна
че всеки сам прави съдбата си