Мило мое дете,
На вилата на баба ти и дядо ти сме. Нощем виждам бръмбари рогачи да се мъчат,
приземили се по гръб на стълбите. Не бях ли и аз същата, когато те поех в
ръцете си за пръв път преди 5 години –
диво, застанало накриво, като обезумяла търсех начин да се измъкна от тази
несвоя позиция на майка. Исках да се почувствам намясто. Ако можеше и мен някой
да ме побутне във вярната посока, както аз побутвам бръмбарите, изпълнена с
осезаема емпатия.
Ти си най-добрият учител. Преливам от благодарност и радост,
че си нашият син. Всяка своя малка смелост дължа на копнежа си да бъда твоята „достатъчно
добра майка”, да те виждам как растеш и ставаш човека, какъвто ще мечтаеш да
си.
Става ми все по-трудно да пиша за нашата връзка, защото с
времето тя се насища с толкова много цветове и уроци, че в мен застава една
едра буца, която тупти като второ сърце. Невинността ти ще започне да чезне, ще
се източиш още, космите по русото ти тяло ще потъмнеят, но ти ще си винаги
моето дете – човекът сетиво, момчето, което има собствен начин и за
най-дребното нещо, два тихи космоса, които ме гледат през очите ти.
Нямах никаква представа колко е трудно в началото. Не защото
си бил трудно дете, ни най-малко, а защото не подозирах колко е важно да си
нахранил собственото си вътрешно дете, за да можеш да се отдадеш като майка.
Всичко в главата ми беше съставено от двете неща, които владея най-добре –
академична подготовка и романтични илюзии. Майчинството няма нужда от нищо от
това. Трябваше да реанимирам стотици подсъзнателни спомени и да повярвам в
правилността на интуицията си, за да мога няколко години по-късно да осъзная
какво е липсвало във връзката ми с теб.
С цялото си сърце се надявам да мога да ти върна поне част от липсите по
общия ни път досега. За всяка своя неадекватност, за всеки път, в който не съм
те защитила по правилния начин и за всяко неодобрение към теб, напълно
невинния, бих искала да ти се извиня. Сигурно ще допускам още много грешки, но
никога не се съмнявай, че те обичам и че съм до теб.
И хубавите, и неприятните ти страни харесвам. Защото са твои
и те правят това, което си. Вероятно все по-често ще чуваш крясъците ми по себе
си. Вероятно е и да имаш тежичка година след раждането на братчето ти, не
обещавам, че ще е прекрасно. Но сега си на 5, с най-необяснимо логичния ум в
човешкия живот – неопетнен, светъл, прям и абсолютен. Знам, че ще се справиш
както само ти умееш с нещата, които те затрудняват, плашат или ти пречат. Имам
вяра в теб.
Честит рожден ден, любими мой Самуиле! Обичам те!
