Тя отсече розовите си коси
като послушница. Изгуби толкова
жива плът, че скоро костите ѝ
почнаха да се зъбят на минувачите.
От името ѝ остана само първата сричка,
от езика - само чуждия,
от цигарите ѝ - само кутията.
Видях Фермина Даса месеци след това.
Отново беше почнала да слага цветя
в неравните стръкове новородена коса.
