Стоенето в смущаващите чувства - лодка,
в която неумело се полюшвам.
Детронирам пластмасовото щастие,
неистистинската оазисна хубост на дните.
Междувременно разчиствам.
Има толкова език във чистенето.
И в любовта към децата.
Виждаш себе си отново и отново порастваш.
Никнат ти зъби и всичко.
Проговаряш може би също.
Искам да видя тази цялост, да я бъда.
Мисля (мисля си само), че чувам гласа си.
