Не помня тялото си така дивно, но кротко.
Всички резки на времето са започнали да се обичат,
докато животът и зимата пишат
сивото си стихотворение.
Чувствам как в мен пониква могъщество.
Свободна съм от задължението да бъда свободна
и изобщо от подточките на калъпа.
Аз съм точно тази коса и нос,
точно тези кости и китки,
тези бедра и гръбнак. Всеки ден ги осмислям.
