112 седмици пише под един пост в инстаграм. Безкрайният скрол на времето е довел до секвенции от сторита. В мен се надига погнуса от това, че участвам.
Отмествам поглед встрани от екрана: два захвърлени чорапа с миньони; бебешка гимнастика с 3 динозавъра, книга за оцветяване; рис, бизон и гепард от каучук; меко одеялце; аморфен плюшен крокодил, парченца лего; опаковки от шоколадови яйца и инструкции за сглобяване. Уморена съм, не мога да се събера и да напиша стиховете, за които мечтая. Още съм така здраво закотвена в майчинството, че всяка странична мисъл ме изцежда за секунди. Не искам и не мога друго в момента. Така копнея да се науча да почивам, правейки точно това, от което имам нужда, а не което трябва.