Да се протегна искам и да стигна
медената ядка, златното сечение.
Там където ни съм черна, нито бяла
и не се погубвам от сравнения.
Аз и Свят да значат едно и също нещо,
да не меря нищо и да спи аршинът ми.
Искам като континент да съм си тук,
макар и мъничко разместена с годините.
