Mакар да си известен с боклука си,
носът ми те строи в своя regio olfactoria.
Чакам черната сянка на маломерните ти улици.
Ще гледам за влажния дъх
на прането ти. Цветa ти ще търся под капака на
урина и рибешки кости. Шъшкащия цвят на нещо
опечено в пещта на слънцето, осоленото ш на рибарите.
Какво ли да ти донеса освен безсмислените си фантазии
и синьобелите си ризи. Нося ти е една гладна жена, която
има много за казване.