Не знам как да го напиша. Краката ми решиха да тръгнат по стария път, който старателно избягвам толкова време. Слушах Heart of Darkness, бях с различни обувки, бях друга. Дори небето беше друго, никаква възможност за игра на светлината. Пътят беше затворен за пешеходци и приех това като знак.

Ако бях написала това вчера, щеше да звучи по съвсем различен начин. Слагам го тук, за да запомня деня, в който тялото ми за малко се отдели от мен и се опита да пресече наужким епицентъра на драмата си, но пък драмата не го пусна.