Забелязвам все по-намаляващия ми интерес към дрехите в магазините и все по-нарастващата ми неприязън към тенденциите. С годините интересите ми стават все по-недостъпни, количествата рязко намаляха.
Белите ризи и тениски винаги са ми фаворит.
Не мога без рокли. Това е дрехата.
Спрях да експериментирам с кройката на дънките - само слим фит и нищо друго не ми стои добре.
С времето вкусът ми еволюира към по-скъпи (мразя да дефинирам нещата според цените им) аксесоари - бижу /обикновено само едно на брой/, обувки или чанта. Дрехата може да е от remix, може да е mango, може да е базовата линия на някоя от mainstream марките, но обичайно акцентът е ключовото.
Всичко това резонира с начина ми на живот, обичам класическите, ненабиващи се на очи неща и богатите подправки, които изострят апетита. Невинаги е било така. В студентските си години съм правила безброй гафове в търсенето на стила си - тънки вежди, дълги нокти, прекаляване с накитите, невъзможно високи обувки, изкуствени материи, каквото ви дойде на ума.
Дрехата неизбежно ме кара да си създавам твърдо мнение за хората. Уви.
Много бих искала да имах повече талант и въображение в тази посока. Покрай работата ми започнах да мечтая и за бижутерийния занаят. Имам чувството, че щях да се справям много добре.
И все пак... голотата е единственото състояние, в което не се чувствам направена, режисирана. Харесвам дрехите, които обличам да ме доближават до това усещане на естественост.
