Силвия,

омекнаха коленете на дъжда.

От коремния разрез на облака

проплака Колосът. 

От трийсет години се бъхтя

да изчегъртам от гърлото ти утайката.*

Ще зейне липсата му като дупка от зъб,

дано да е млечен.

*из Колосът на Силвия Плат
пр.: Владимир Трендафилов