Мило мое дете,
още не съм се съвзела от упойката. Вчера ли беше това ужасно цезарово раждане? Чувам в просъница как лекарите си говорят за Сицилия, казвам нещо за стиховете на Силвия Плат, как ги превеждам, когато съм в настроение. Ей сега, ей сега, казва анестезиологът, и държи телефона си пред очите ми, за да видя точния час, в който те вадят. Минават още 2 минути, какво става? Къде си?
15 август, 14:24. Здраво момченце, 3.150, 51 см.
После дявоска болка и секцио, завършило час и 15 минути по-късно. Не знам какво стана, бях толкова потънала във физическите усещания, толкова нещастна (?), че изведнъж бях просто празната обвивка на нещо отделено от мен. И така благодарна, че имам синове, а те никога няма да изпитат нищо подобно.
Но с теб веднага и искрено се потопих в майчинството. Нямаше чудене и лутане, само безусловна любов и грижа, която ми носеше върховна наслада. Бях обсебена от теб, бебето ми, моя Фин Млечен, сладкия ми Сава.
Днес, година по-късно, искам да вия от изнемога. Не мога да повярвам колко много искам да се отскубна поне за ден от яркото ти присъствие, от денонощната симбиоза. Уморена съм, маме, а ти изобщо не си кротък и спокоен като брат си. Признавам си, че вместо да се вълнувам и да тръпна за първия ти рожден ден, аз мечтая да избягам!
От самото начало заяви, че гласът ти трябва да се чува. Наслаждаваш се на вниманието на хората и така и не прояви страх и срам от непознати. Добре дошъл е всеки, който ти се зарадва. Малко завиждам на тази твоя искряща непринуденост. Ти си детето усмивка! Виждам как разцъфваш в благороден и щедър човек. Дано запазиш открития си нрав!
Тази година мина ужасно бързо. Както казах - още не знам дали съм се събудила от упойката, още се съмнявам в календара, в собственото си време, в промените, които следват една след друга, една след друга...
Твоето раждане, Сава, беше прелом в много отношения. Иска ми се да не те натоварвах с толкова много знаци, но май засега разглеждам биографията си като преди и след теб. Всъщност, толкова различни доротеи виждам, когато общувам с теб и Самуил. Вие сте всичко, което трябва да знам.
И ето ме, невярваща, че вече подтичваш край нас, произнасяш срички и командваш с малкото си пръстче. Къдравата ти глава и 8 зъба неизменно ме карат да се усмихвам. Искам да спра мига и не искам! Искам да си винаги бебе, вкопчено в гърдите ми, и не искам. Искам да избягам от теб и не искам.
Миличко, слънчев мой, обичам те и си лягам. Честит първи рожден ден, Сава!
