Не умея промените.
Всеки детайл тежи като камък. Тежи собственият ми дух, който се промъква между измеренията, както аз сменям скорости - бавно, обмислено, едва.
Не зная къде съм, не очаквах да изпитам толкова тъга от смяната на ро(к)лите (Стефан).
Снощи по това време бях леко пияна, преяла със скорпид и се заливах от смях на тъпи секс шеги. Тази вечер мириша на децата си, на нещо сладко и неизбежно. Парализирана съм от контраста, разцепването.