На моменти с него се чувствах тъпа. Тези супердълги моменти, към които паметта ме връща. Случваха се почти нелепи съвпадения, смехотворни случайности, които приличаха на лоша режисура.
Чувството за неадекватност и тъпота живее и цъфти толкова време... Нещо, на което трябва да обърна внимание някога.
Той достигна идиотката в мен. Смотлата. Но само толкова: нито нещо ми каза, нито аз нещо чух.