Влизам в дома си след дълго отсъствие и всичко е смалено.
Прилича на куклена къща, антика.
Сава снове и реве. Прахът е убил кислорода
и трупът му смърди.
Сукулентите не смеят да гъкнат.
Пералнята вече върти трескаво.
Самуил изсипва всички налични играчки
и адреналинът ми се качва като при изпреварване.
Искам да изчистя всичко до блясък, но
поривът директно да го изхвърля, както направих с
двете кисели млека и забравената пастърма, е по-силен.
Уж е дом, изпитвам нужда да го обживея, а мразя
всеки звук, картина. Стремежът ми към бяло се засилва.

Три години в терапия и ОЩЕ не съм подредила.