Пореден септември без теб.
От няколко години се разболявам тежко
преди 19-и.
Страх ме е.
Животът ми може би вече е преполовен
или там някъде.
Страх ме е от това, че изгнивам. Че никога
повече няма да имам своето тук и в момента.
Какво да ти кажа. Всичко започна с едно
обикновено задръстване. После загубих
контрол, равновесие и сила на духа. След това
повръщах на родителска среща и накрая се предадох
на тежката фармацевтична артилерия. Би ми казал,
че не се обличам, че съм много слаба, Доротейчи, бузки нямаш.
Но аз съм постоянно гладна, дядо. Непрестанно искам да се храня.
Като пиявица съм за този, който ме обича. Не изпитах ситост и не зная.
От дете не съм яла.