Страх ме е. Чупи се помалко самолетът,
в който тялото ми се разхвърля.
Секундите ядат месото ми,
срамът е сос към всяко мое действие.
Виждам урода на снимката -
жена с избити предни зъби,
с търбуха на родилка.
Погнусата се слива с яростта.
Скрийте я някъде, какво сте я набутали
в таламуса ми да скиталства
противна, свободна и весела!
Интересува ме единствено кой и как ме забелязва.
Ще направя Шекспиров театър само за да бъда чута.
И нека после вкъщи да съм уродът. Да нямам зъби,
да съм мех, но да съм истинска.
