Сънувам как група мъже искат да влязат в дома ни. Сама съм със Сава, виждам как ключът в бравата се мести, аз започвам да го въртя трескаво в обратната посока. Надничам в шпионката, мъжете са облечени особено, носят блестящи дрехи. Набирам 112, но гласът ми не излиза. Детето ми! Ключът! Въртя, въртя, въртя...
После съм в първото си училище. Отпаднала съм от селекцията за преводаческия профил (това ми се е случвало наистина в университета). Тръгвам след групата, но не спирам да плача. Знам, че съм загубила нещо много важно, усещам и огромно унижение. Не знам от кое съм по-нещастна.