Мария

Коледа. Едното ми дете спи до мен и чувам музиката на дъха му. Творецът си почива в детските дихания. Другото вече казва все по-често “майка”, не “мама”, и очертава границите на прегръдките. Всеки път, когато се откъсва, малко ме боли.