Отново стоя до Сава, бдя по-точно, за да не е сам в тъмната стая, далеч от всички останали.
И изобщо не се чувствам ощетена. И без това нямам празничен дух. Включвам автопилота от ноември и всички дни се размиват.
Онзи ден трябваше да отговоря на въпроса “Какво би правила, ако имаше неограничено време?”
Изброих няколко неща, но не включих нищо с децата си. Осъзнах, че ги държа отговорни за цялата липса на време. Не е съвсем вярно и справедливо. Но фактът си е факт - подсъзнанието ми изключва децата, когато стане дума за време за себе си. Това не ми пречи да копнея за личицата и смеховете им, за разговорите и закачките ни. Просто имам подчертана нужда да оставам и без тях.
Та Мария стои за поредна нощ, сладостно упоена от последните моменти бебешкост. Нищо друго не е важно. Новата книга на Ишигуро откровено ме отегчава, онлайн шопингът ме превръща в зла и изнервена жена, не ми се пише с никого, просто ще изтъркам лицето и зъбите си и ще си легна почти девтсвено чиста.