Двете половини на тялото ми - едната топла, другата вкочанена - вървят през “Изток”. Приличам на стопанин на куче, който тича след кучето си. Нямам куче, въздухът ми излиза като бръсначи през гърлото. Много обичам този квартал. Постройките са ниски и пропускат слънцето (в случая - здрача). Повтарям си: абсорбатор за миризми за хладилник, мляко за бебето, пармиджано, може би нови пердета, все злободневни неща, списъци, които създават сигурност и  покой в ума, както като усещам косата си върху гърба.