Не знам дали е сън - La Pedrera, която гледах отстрани, защото не ни стигнаха парите за всички места, в които искахме да влезем. Събуждам се и виждам филмче на bbc за една от тримата постоянни обитатели на сградата, бялата и причудлива Ана, която живее в апартамент с безброй кривини, като къртичини.
Мина доста време от тогава, сега ми е смешно колко древна се чувствах, когато бяхме в Барселона. Изтощена и гладна от първата година на майчинството. Исках да се откъсна за малко от Самуил, заделях по малко от майчинските, за да има за това пътуване Далечотдететони. Човек не забравя неща, напоени в мечти и тревоги. Всичко в главата ми свети с изумителна точност, точно от Барселона - пълна с чудати чудовища и морски въздух.
Един ден...