the dark and the unexplained

“We have to have our dark corners and the unexplained. We will become uninhabitable in a way an apartment will become uninhabitable if you illuminate every single dark corner and under the table and wherever—you cannot live in a house like this anymore.”

Werner Herzog, GQ, 2011

Много се впечатлих от формулировката и нямаше как да не си го запиша веднага щом го чух. Цитатът е от първите страници на книгата Trick Mirror на Jia Tolentino, която очаквах с нетърпение и започва много обещаващо.

Копирах го и тук, за да се присещам, че няма нужда да сме прозрачни, а камо ли кристално ясни и бели. Аз много трудно стигнах до това, а и не мисля, че все още имам сигурно усещане за идентичност. Толкова силно съм повлияна от онлайн профила си, че често смятам, че той e водещият и трябва да се старая да приличам на него. Влудяващо изморително е. А и илюзиите - нима писането не е дейността, в която илюзиите се създават и рушат, създават и рушат, създават и рушат... Един непрестанен ритъм на истиснко и неистинско. Най-присъщото ми занимание е свързано с фицията (фалша?) и с пролуките, от които се процежда истината.

Не можем да живеем в напълно осветени къщи. Може би едно от най-големите ми предизвикателства е да свикна, че полюсите съществуват едновременно, сегашното е единственото време, че няма съвършенство - тези неща. Все по-често си правя почивки от социалните мрежи, защото много се уморих от изискването им/ми към мен самата. И нищо страшно не се случва, докато си почивам. Всичко е същото у дома, в офиса, в главата ми, просто съм малко по-спокойна и уравновесена.

И Агнес.