Fever 103
Pure? What does it mean?
The tongues of hell
Are dull, dull as the triple
Tongues of dull, fat Cerberus
Who wheezes at the gate. Incapable
Of licking clean
The aguey tendon, the sin, the sin.
The tinder cries.
The indelible smell
Of a snuffed candle!
Love, love, the low smokes roll
From me like Isadora’s scarves, I’m in a fright
One scarf will catch and anchor in the wheel,
Such yellow sullen smokes
Make their own element. They will not rise,
But trundle round the globe
Choking the aged and the meek,
The weak
Hothouse baby in its crib,
The ghastly orchid
Hanging its hanging garden in the air,
Devilish leopard!
Radiation turned it white
And killed it in an hour.
Greasing the bodies of adulterers
Like Hiroshima ash and eating in.
The sin. The sin.
Darling, all night
I have been flickering, off, on, off, on.
The sheets grow heavy as a lecher’s kiss.
Three days. Three nights.
Lemon water, chicken
Water, water make me retch.
I am too pure for you or anyone.
Your body
Hurts me as the world hurts God. I am a lantern——
My head a moon
Of Japanese paper, my gold beaten skin
Infinitely delicate and infinitely expensive.
Does not my heat astound you! And my light!
All by myself I am a huge camellia
Glowing and coming and going, flush on flush.
I think I am going up,
I think I may rise——
The beads of hot metal fly, and I love, I
Am a pure acetylene
Virgin
Attended by roses,
By kisses, by cherubim,
By whatever these pink things mean!
Not you, nor him
Nor him, nor him
(My selves dissolving, old whore petticoats)——
To Paradise.
Адските езици
трепкат вяло, вяло като тройния
език на ленивия, тлъст Цербер,
който хърка пред портата. Езици,
безсилния да измият
възпалените сухожилия, греха, греха.
Проплаква праханът.
Незаличимият мирис
на свещ изгоряла!
Любов, любов, от мен дълбоко се търкулват пáри
като Айсидориния шал, страх ме е,
че ще се хванат и заседнат в колелото.
Тъй жълти, мрачни пари
със своя собствена стихия. Те няма да се извисят,
а ще се търкулнат по земята,
ще удушат старите и кротките,
слабичкото
парниково бебе в легълцето,
противната орхидея,
висяща от въздушната си градина,
дяволски леопард!
Лъчението я направи бяла
и я погуби завчас.
На блудните ще омажат телата
като в пепелта след Хирошима и ще ядат.
Грехът, грехът.
Обич моя, цяла нощ
светвам и угасвам, пак и пак.
Чаршафите натежават като развратна целувка.
Три дни. Три нощи.
Вода с лимон. Бульон от пиле,
от течности ми се повдига.
Твърде чиста съм за теб, а и за всички.
Тялото ти ме ранява,
както светът ранява Бог. Фенер съм -
главата ми - луна
от японска хартия, парещата златна кожа -
безкрайно деликатна и безкрайно скъпа.
Изумява ли те колко съм гореща? И как светя?
Аз съм гигантска камелия,
пламтяща и гаснеща, огън до огън.
Мисля, че се издигам,
мисля, че може да се възвися -
капките горещ метал излитат и аз, обич, аз
съм чист ацетилен,
дева,
обгрижвана от рози,
от целувки, херувими,
от каквото и да значат тези розови неща.
Не от теб или от него,
от него не, или пък него
(разтварят се лицата ми като продажни фусти)-
към Рая.
