Сънувах старата си работа. Всички бяха с маски, а аз - облечена/съблечена като за плаж. Бях на своето си място, но вършех настоящата си работа с привидна небрежност. Не смеех да погледна край себе си, беше толкова неестествено. Бях онемяла.
После боядисах гневно яйцата, много исках да ги оставя в естествения им цвят, не ми се боядисваше. Мисля, че НИКОГА не ми се е боядисвало, защото го правя заради Самуил, не заради удоволствието. Осъзнаването, че пак правя нещо, което реално не ми се прави, ме ядоса. 
Не ми се прави нищо.