Вчера, блокът отсреща. Майка с две дъщери, и трите със зимни якета и шапки. Излизат стремително от входа и спират точно пред портичката на ограденото пространство. Там стоят 15 минути. Това е тяхното излизане, предполагам. Не виждам дали дочакват някой да дойде, но моментално приемам, че просто си стоят навън, изправени, леко обърнати една към друга.
Няколко етажа по-горе, в невероятно разхвърлян апартамент без щори или завеси, друга майка всекидневно “разхожда” бебето си в количката. Приспива го по 2-3 пъти на ден в най-“изнесеното” навън ъгълче на стаята, бута, бута, остъклението все така си стои. Много лесно си представям техния ракурс и как те виждат нас с децата. Нямам спомен кога точно се е родило бебето, трябва да е на не повече от 6 месеца. Когато е будно, стоят като стикери на прозореца с по-голямото дете. Точно като нас.