Някои дни прелитат над нас като птици.
Нехаят за времето и за мотора, който
неспирно ръмжи зад решетките.
Предаваме се пред усилията и намеренията
да разбираме за какво става дума.
Сядаме кротко в гнездото си и чакаме
да отмине смутното пълнолуние.
Докато спим, сме болни от Безсъние.
Маркесианци, на които не, не им се спи,
а полека забравят кои са.
