И нека синовете ми ме върнат пак
в подводието леко на историята. Да
се качат обратно във колите си и да си пуснат
музика. Ще бъда осми океан в ушите им.
Ще бъда чиста и измита. Кожата ми
ще расте и ще се дипли около безсмислените
органи. Косата ми ще се белее като знаме
подир грешките. Ще нося още пръстена,
с който почна моето летоброене.
Ще бъда чиста и пред себе си, аз зная,
че старостта е истинското смислено живеене.
И колкото и да не ми се вярва - ще бъда стара и невидима,
жена от шепата на вечността, изпусната в света,
за да напише своето стихотворение.
