Казвам ти, странно е.
Снощи ми се стори, че ултра-
виолетов е станал памукът.
Зарових се под възглавницата си,
вместо яростно да я стискам под себе си.
Сънувам гъсто. Книгите ми
се процеждат като черно еспресо
между двата лоба. Отново ще спирам
еротиката, защото не мога. Предавам се
на този вортекс от паранормални явления.
Сутрините вече не ме правят нежна, а
гледаща гневно старица. Два бели косъма
на дясната вежда. Само практични покупки,
само по две срещи в месеца. Мъжът ми ме
търси във тъмното, но сме заспали на два различни
етажа. Как да му кажа?
Познавам си тъмното и не искам да му
давам от сока му. Там съм плувала най-
уверено и най-първично. Оставям се флотираща
в черния сок на тъмницата. Няма страх, само
дишане бавно, дълбоко от нищото.
