какво се случва?
въображаемо се гледаме в очите, въображаемо говорим, нещо в мен се препъва, скъсва се жилата на търпението. Какво съзнава самосъзнанието? че има неща, които винаги са тригъри, че трябва да ги приема и да не се срамувам от тях? въображението е най-мощно, когато е най-гладно, то знае, че му се пише, ПИШЕ му се, и всички думи са се отдръпнали,
направили са място
за новото предизвикателство: да гледам в очите този, от когото се страхувам. да кажа не и да го мисля.
какво усещам?
нещо подобно на замръзване, но без частта със студа. (Искам да поговорим за това, Т.) вцепенение, гърлото пресъхва. чувствам се гола и чакам да бъда посочена. разбира се, знам, че това са видения, че няма нищо подобно и трепери само моят стомах. много прилича на влюбване просто защото идва от едно и също място - подчинението.
