Благодарността е трудна в този контекст. Като нещо заседнало в гърлото. Може би привилегията на здравото ми тяло или това, че имам достатъчно, може би вината от комфорта замъгляват гледката. Присядат. 

Блести ли прозрението?

Мога ли да го обхвана и видя докъде се простира?

Изтощена съм от себе си.