Днес за пръв път заговорих за студентските си години и багажа, който си нося. Сънувах го и затова го подехме с Т. Прелюбопитно, изумително е как главите ни крият такива интересни тайни, толкова много плод. Не вярвах, но се оказа, че сивотата и фригидността на въображението ми в момента са само привидни, или поне временни, всъщност е трябвало да опозная по-добре този спектър на емоциите - празното, кухото, суровото, неапетитното и непарфюмираното.

Вълнувам се, защото предстои да излезе новият брой на "Текстил", където ще има мои стихове. Или стих, не знам всъщност. Но да, ще си имам бебе! 

Нещо като пост-скриптум: когато успееш да сготвиш всичко от хладилника и не изхвърлиш и трошица е равно на разтягането на задната линия на бедрата при гущер или гълъб. 

Мляс.