Пойни птици. Или по-скоро птички, малки късове небе за нас. Мнима пролет запотява стъклата ни.

Благодаря. За мен, за нас, за днес.

Не знам защо в такива моменти усещам скоростта, с която си отиваме, по-силно. Когато натиснеш газта, искам да викам от ужас. Не още, не оше...

Ръцете ти варовикови. Как ми стриваш див розмарин и лавандула и поднасяш скалите пред лицето ми.

Виждам се