Какво струи от този фар, който бавно се появява и изчезва от дъното на нощта. Моята самота и аз седим в стари шезлонги. Около нас попукват щурци. Погледът ми, уморен от слънце - почива върху зеления фосфор на лозовия лист. Толкова е тихо - знам какво сънуват чайките. Лунното око се вторачва в мен и разваля картината. Вече сме заедно.
Mid-July
What’s streaming out of that lighthouse,
As it emerges and fades
From the bottom of the night?
My loneliness and I are seated on old deckchairs.
Crickets are crackling around us.
My eyes, tired of sunlight
Lay themselves on the green phosphorescence of the vine leaves.
It’s so quiet I can hear the dreams of the seagulls.
The Moon’s eye stares at me
And spoils the picture.
We’ve become one now.
