Breaking bread beside the spring,
Yourself mute
And the village going to the mountain
Stone by stone,
A snake moves towards the water,
Mythical, precise, remote,
And you are taken by a sudden temporality,
Like water from a dry hill --
Each bit of landscape
A piece from somewhere else
Till, lying on your back
There is no mountain,
Only sky,
Only a cloud
Running.
Отчупваш хляб край потока,
мълчиш,
а селото потъва в планината
камък по камък,
змия се плъзва във водата -
митична, точна, вглъбена,
и внезапно те обгръща усещане за време
като вода от сухо възвишение.
Всяка частица пейзаж
е частица от някъде другаде.
Докато, легнал по гръб,
изгубваш от очи планината
и остава само небе,
в което само облак
пробягва.
